Обичам да чета блогове; от блоговете става ясно какви мисли ги вълнуват хората. Нещата, които прескачат в главите ни, често пъти са меко казано странни за хората, които не са в тях (не в нещата; в главите ни. Следиш ли ми мисълта?).

Та последния път, когато минавах през "Мол ъф София" си мислех точно това: спомням си добре времето без молове. Беше преди няма и пет години. Тогава имах прекрасната комбинация от повече време, повече пари и повече шопинг. Сега се връщам назад и си мисля: как така съм имала повече пари, когато със сигурност съм получавала по-малко? Как се случваше така, че достач есто пазарувах (из софийските улици, впоследствие и в мола), а днес през мол-а минавам не за друго, а защото е близо до офиса и там се намира най-близката будчица за цигари. Да, казвам му "Мол-а"; за мен това е този на Стамболийски. От другите съм била само в "Сердика" и разбира се, в Сити Центъра, защото ми се явява кварталния... мол. Едно време там имаше малко пазарче, където между другото продаваха чудни пирожки, и на връщане от училище често криввахме натам.

Но да не се отклонявам от темата.
Повече молове, по-малко шопинг. Какво не му е наред на това изречение?
...
Ами да, сигурно са двете чуждици в изречение от пет думи. Преди нямахме мол-ове, а шопинг-ът се наричаше  по нашенски "пазаруване". Сега мол-овете са налице; но шопингът никакъв го няма. Мол-овете никнат като гъби след дъжд; но кой остава да пазарува в тях? Всъщност плащаме, за да ни подмамят красивите витрини, да изплакнем око и да се вкараме с повече пари, отколкото можем да си позволим, от което впоследствие се чувстваме виновни; евентуално зимъска да избягаме на топло от студа и кишата.

По едно време установих, че вече не мога да си позволя да пазарувам в мол-а; може би имаше нещо общо с цената на цигарите и постоянното й покачване. А може би имаше нещо общо с цената на бензина. Но все пак резултатът е един: бензинът стига да се паркира някъде около мол-а (за да не се плаща паркинг), и евентуално може да се изпуши една цигара в зоната за пушачи. Шопингът го оставяме за по-добри времена. Или - по-вероятно - за онези малки, леко незнайни магазинчета в преките около Графа...

преките на Графа магазинчетата едно по едно опустяват и се опразват...
Поздрави!

Има леко несъответствие между покупателната способност на средностатистическия българин и предложенията, които му се дават :)