Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2013 16:45 - Просто като фасул
Автор: yoanka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1235 Коментари: 1 Гласове:
0



Повечето ми писания се раждат в разговори с различни хора. Така се отнема двойно повече време – веднъж за изговарянето на мислите с подходящия патос, и веднъж за записването им. Няма какво да говорим, че второто е по-трудоемко и че то твърде често не се случва. И си оставаме с „абе онзи разговор онази вечер в пицарията...”

Та думата ми е възхода и падението. За българския народ и за това как изход няма и няма да има. Защо няма е просто като фасул. Мога да предложа разходка във времето и обяснение на днешните обстоятелства. Но убий ме, изход не мога да предложа. Според елементарните ми сметки, такъв няма.

Да тръгнем оттам – управляват ни едни и същи наглеци, мандат след мандат след мандат. Грижели се те за себе си и за своето. Ами кой да ни управлява? Ние сме всичко на всичко седем милиона, цифром и словом. От тях – милион цигани, милион и половина пенсионери, милион и половина по селата. Остават кажи-речи, много грубо казано, три милиона. Тези три милиона са в София и в няколкото „големи градове”. Ама градовете не са големи. Те са малки колкото си искат, и ако не си ми квартален, със сигурност съм чувала за теб покрай общи познати. Или някой друг е чувал. Всеки всеки познава, всичките сме в кюпа.

Така. А сега да видим колко от нас са онези блестящи герои на отричането от Аз-ът, за които се тръби. И само да не ми каже някой за Апостола, че ще му забия един. Какво общо има тук Апостолът, моля ви се?! Както и да е..

Апостоли няма. Има маса хора, нормални хора, които са прецакани. Които са прецакани от време оно. Какво става след 1944 г.? Избити или изселени са всички нормални и интелигентни хора, които що годе разбират нещо от нещо или притежават нещо. Да си селянин, тъпанар, тесногръд, син на работник и селянка става гордост, а да си доносник и гъзолизец – първа радост. Вземаш едни и същи пари, независимо колко работа вършиш. Епа няма аз да съм лудия, дето ще се мори за тоя, дето духа! Скатаваш се, „ако мине -  20лв.”. Ако не мине, поне не си се преуморил. Възпитаваш децата си така. На дребна тарикатщина и мишкуване. Законът е врата в полето...

И какви хора да се извъдят от тая закваска след 1989? На който му се даде, открадна. На българите парите се разпределиха като „наши лични” и изчезнаха. Нека ви кажа и една дума за Данъците. Ало, хора, данъците не са някакви волни пожертвувания, които ние даваме от добра воля на Държавата. Данъците ни са инвестиция в обществени услуги, които държавата следва да ни предоставя, финансирани от НАШИТЕ пари – здравеопазване, пътища, детски градини, изринат сняг през зимата, зелени площи, училища. Ние следва да изискваме тези неща от държавата, защото сме си платили за тях. Ако влезем в ресторант и си поръчаме пица, тя не дойда, а накрая ни предоставят и сметката, ще си я платим ли безропотно? Данъци плащаме с всяка покупка в магазин, с всяка по-мащабна инвестиция, да не говорим всеки път, когато превъртим ключа било в колата, било на жилището. За всяко едно нещо, което правим.

Та така, след ’89-та нещата се променят. Ама как ще се променят, като са си същите? Налапалите се преди лапат и сега, под други маски, под други форми, под друго име. Теглещите преди теглят и сега и прогресивно се озлобяват. Минават 20+ години на мизерия и несигурност. И ха кажете ми сега, де го този Месия и откъде ще да излезе в днешно време? Оттам, че 20 години на родителите ни се втълпяваше, че да имаш панелка с две стаи и кухня, която да изплащаш 30 години в непосилни условия, в която и да отгледаш 2 деца по незнайно какъв начин и да им осигуриш прехрана, да идеш евентуално веднъж в годината на почивната станция на морето, осигурена от това, че работиш в пощата или някъде другаде, където ти плащат смешни пари, но има подобни „бонуси”, цял живот да не прекрачиш границите на родината не защото не може, а защото просто не можеш не само да си го позволиш, а дори да си го представиш – и ти това наричаш живот? Да се прибереш и да те посрещнат в панелката мебелите от 60та година, мокетът и миризмата на прах и старо?

Ами да, защото повече няма. Защото ние, днешните млади, сме тези, които за пръв път видяхме, че има повече. Повечето е нереалистично. Ние не можем с нормален труд да си позволим повече от гореописаното. Можем да си позволим лъскав апартамент с лъскаво обзавеждане чрез КРЕДИТИ, т.е. пари, които не са наши, за да живеем живот, който е мираж и който също не е наш. Който е плод на новото време, но не отразява българската реалност и затова е невъзможен. Същите 30 годишни кредити, които плащаха родителите ни за панелката и вехтите мебели, ние да ги плащаме за същото в нова лъскава опаковка. Защото ако някой още не знае, нека спомена – в България с нормални и дори по-високи доходи НЕ МОЖЕШ да си купиш нищо – нито апартамент, нито кола. Просто не можеш, защото цените са нереалистични и единственото, с което ти се отплаща  трудът,  е още повече труд и спънки по пътя от всякакъв вид.

А някакви костюмари ни обясняват, че сме в Европа. Че сме в Европейския съюз. Ама моля ви се, млъкнете  и се засрамете, че то вашето е смешно. Каква Европа и какви 5 лева в този разграден двор, наречен България?! Да, казвате ни Европа. И ние четем , и слушаме, и  обменяме в Интернет, и половината ни приятели не са Българи. И ние искаме Европа и европейски неща. Но при нас такива няма. При нас има от гореописаните, и на който не му изнася – куфарът под ръчичка и навън. Защото ние ако ще с хастара нагора да се обърнем, ще си останем същите хора. Защото в Сиера Леон или в Зимбабве или в Уругвай хората поне си знаят – при нас е така, и никой не ходи да се опитва да ги убеждава, че видите ли те били в Европа и колко хубаво било това. В никаква Европа не сме, хора, и никога няма да бъдем!

Ако имаше някаква така наречена средна класа – прослойка, която има решени пред себе си стандартните житейски проблеми – като апартамент, кола и т.н. благодарение на труда си, тя би могла да помисли за обществена дейност. Но такава класа няма. Има бедни и по-малко бедни. А сега си помислете в държава, в която с нормален труд не можеш да осигуриш нито себе си, нито децата си, няма ли в момента, в който се окажеш стъпил малко по-нависоко да се опиташ да си осигуриш това, което ти липсва? Ами разбира се, че ще се опиташ. Ще си осигуриш няколко апартамента или къща. Почивки в чужбина, други пътувания. Кола или две. Ще пратиш децата си да учат в хубав университет. Все неща, които са присъщи на крадливите български политици. В ЕВРОПА тези неща са присъщи на НОРМАЛНИЯ ЧОВЕК ОТ СРЕДНАТА КЛАСА!!!!!

Затова казвам, че изход няма. Защото който и да дойде, той ще идва от тази среда и от тази редка супа на трите милиона, което е отчайващо малко. Защото привилегированите и богатите не живеят в същия свят – те са се откъснали отдавна от него, живеят сред други хора, други правила и в това няма нищо странно. Живеят така, защото могат. И то е неизбежно. И не на последно място да не забравяме краткостта на  един нормален човешки живот – 60-70 години. И всеки от нас започва малък, и завършва стар, а междувременно трябва да постигне нещо и да направи нещо за себе си и за децата си. Това се прави с години. И чак тогава се развива обществена дейност – ако има как и ако остане време. И затова е просто като фасул – изход няма.




Гласувай:
1



1. alibababg - Гледай....
07.02.2014 01:00
си в фасула!
Изход има....
Но фасула е по важен за туземния идиот...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yoanka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 36694
Постинги: 13
Коментари: 8
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031